напирали

Речник на българския език

1. напирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напирали е производна форма на напирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напирали е производна форма на напирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. напирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

напирали е производна форма на напирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. напирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напирали е производна форма на напирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).