напирал е

Речник на българския език

1. напирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напирал е е производна форма на напирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напирал е е производна форма на напирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напирал е е производна форма на напирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).