напирахте

Речник на българския език

1. напирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

напирахте е производна форма на напирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. напирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

напирахте е производна форма на напирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).