напирала

Речник на българския език

1. напирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напирала е производна форма на напирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напирала е производна форма на напирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. напирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

напирала е производна форма на напирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. напирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напирала е производна форма на напирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).