уклон

Речник на българския език

укло̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. В политиката — отклонение от основната линия на партия. Ляв уклон. Десен уклон.
2. Отклонение от основната линия на възгледи, методи, от което може да се оформи направление (в изкуството, литературата).
3. Прен. Линия, склонност, направление. Всичките му изследвания са с религиозен уклон.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • оклон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ук-лон
непълен член ук-ло-на
пълен член ук-ло-нът
мн.ч. ук-ло-ни
членувано ук-ло-ни-те
бройна форма ук-ло-на
звателна форма —

Връзки