извращение

Речник на българския език

извращѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. извращѐния, ср.
1. Извращаване.
2. Постъпка на извратен човек.
3. Изопачено обяснение; отклонение.

Грешни изписвания (7)

  • езвраштение
  • езвращение
  • езвръштение
  • езвръщение
  • извраштение
  • извръштение
  • извръщение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-в-ра-ще-ние
членувано из-в-ра-ще-ни-е-то
мн.ч. из-в-ра-ще-ния
членувано из-в-ра-ще-ни-я-та