изопачение

Речник на българския език

изопачение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изо-па-че-ние
членувано изо-па-че-ни-е-то
мн.ч. изо-па-че-ния
членувано изо-па-че-ни-я-та