забежка

Речник на българския език

забѐжка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. забѐжки, ж. Отклонение от общоприетото схващане или поведение; увлечение. Правя забежки в политиката. Прави забежки вън от семейството.

Грешни изписвания (7)

  • забежкъ
  • зъбежка
  • зъбежкъ
  • забешка
  • забешкъ
  • зъбешка
  • зъбешкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-беж-ка
членувано за-беж-ка-та
мн.ч. за-беж-ки
членувано за-беж-ки-те
звателна форма