изхвърляне

Речник на българския език

изхвъ̀рляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изфърляне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-х-вър-ля-не
членувано из-х-вър-ля-не-то
мн.ч. из-х-вър-ля-ния
членувано из-х-вър-ля-ни-я-та