мятане

Речник на българския език

мя̀тане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • мятани
  • мятъне
  • мятъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мя-та-не
членувано мя-та-не-то
мн.ч. мя-та-ния
членувано мя-та-ни-я-та