уговорка

Речник на българския език

угово̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оговорка
  • оговоркъ
  • огуворка
  • огуворкъ
  • уговоркъ
  • угуворка
  • угуворкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уго-вор-ка
членувано уго-вор-ка-та
мн.ч. уго-вор-ки
членувано уго-вор-ки-те
звателна форма