резерва

Речник на българския език

1. резѐрва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. резерви, ж.
1. Разг. В спортни игри — резервен играч.
2. Резерв (в 1 знач. ).
3. Този, който е предвиден за допълнително включване; резервен кандидат.

Грешни изписвания (3)

  • резервъ
  • ризерва
  • ризервъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зер-ва
членувано ре-зер-ва-та
мн.ч. ре-зер-ви
членувано ре-зер-ви-те
звателна форма

2. резерва — ед. ч. непълен член

резерва е производна форма на резерв (ед. ч. непълен член).

3. резерва — бройна форма

резерва е производна форма на резерв (бройна форма).