резерв

Речник на българския език

резѐрв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. резерви, м.
1. Запас, откъдето се черпят нови сили, ресурси при нужда; неизползвани средства, възможности. Икономически резерв. Валутен резерв.
2. Спец. Обикн. мн. Част от войска, която се оставя да не участва в бойните действия до настъпването на решителен момент.прил. резервен, резервна, резервно, мн. резервни. Резервен вариант.

Грешни изписвания (3)

  • ризерв
  • резерф
  • ризерф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зерв
непълен член ре-зер-ва
пълен член ре-зер-вът
мн.ч. ре-зер-ви
членувано ре-зер-ви-те
бройна форма ре-зер-ва
звателна форма