събуя

Речник на българския език

събу̀я преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

събу̀еш, мин. св. събу̀х, мин. прич. събу̀л, св.вж. събувам.

Грешни изписвания (3)

  • сабуъ
  • сабуя
  • събуъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-буя съ-бу-ем
2 лице съ-бу-еш съ-бу-е-те
3 лице съ-буе съ-бу-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-бух съ-бух-ме
2 лице съ-бу съ-бух-те
3 лице съ-бу съ-бу-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-бу-ех съ-бу-ех-ме
2 лице съ-бу-е-ше съ-бу-ех-те
3 лице съ-бу-е-ше съ-бу-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събул съм събула съм събуло съм събули сме
2 лице събул си събула си събуло си събули сте
3 лице събул е събула е събуло е събули са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях събул бях събула бях събуло бяхме събули
2 лице беше събул беше събула беше събуло бяхте събули
3 лице беше събул беше събула беше събуло бяха събули
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще събуя ще събуем
2 лице ще събуеш ще събуете
3 лице ще събуе ще събуят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм събул ще съм събула ще съм събуло ще сме събули
2 лице ще си събул ще си събула ще си събуло ще сте събули
3 лице ще е събул ще е събула ще е събуло ще са събули
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да събуя щяхме да събуем
2 лице щеше да събуеш щяхте да събуете
3 лице щеше да събуе щяха да събуят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм събул щях да съм събула щях да съм събуло щяхме да сме събули
2 лице щеше да си събул щеше да си събула щеше да си събуло щяхте да сте събули
3 лице щеше да е събул щеше да е събула щеше да е събуло щяха да са събули
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събуел съм събуела съм събуело съм събуели сме
2 лице събуел си събуела си събуело си събуели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събул съм събула съм събуло съм събули сме
2 лице събул си събула си събуло си събули сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм събул била съм събула било съм събуло били сме събули
2 лице бил си събул била си събула било си събуло били сте събули
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да събуя щяла съм да събуя щяло съм да събуя щели сме да събуем
2 лице щял си да събуеш щяла си да събуеш щяло си да събуеш щели сте да събуете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм събул щяла съм да съм събула щяло съм да съм събуло щели сме да сме събули
2 лице щял си да си събул щяла си да си събула щяло си да си събуло щели сте да сте събули
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих събул бих събула бих събуло бихме събули
2 лице би събул би събула би събуло бихте събули
3 лице би събул би събула би събуло биха събули
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-буй съ-буй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-бут
непълен член съ-бу-тия
пълен член съ-бу-ти-ят
женски род съ-бу-та
членувано съ-бу-та-та
среден род съ-бу-то
членувано съ-бу-то-то
множествено число съ-бу-ти
членувано съ-бу-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-бул
непълен член съ-бу-лия
пълен член съ-бу-ли-ят
женски род съ-бу-ла
членувано съ-бу-ла-та
среден род съ-бу-ло
членувано съ-бу-ло-то
множествено число съ-бу-ли
членувано съ-бу-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-бу-ел
женски род съ-бу-е-ла
среден род съ-бу-е-ло
множествено число съ-бу-е-ли