събул си

Речник на българския език

1. събул си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събул си е производна форма на събуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. събул си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събул си е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).