събуло

Речник на българския език

1. събуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събуло е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

събуло е производна форма на събуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).