бил съм събул

Речник на българския език

1. бил съм събул — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм събул е производна форма на събуя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).