събуло си

Речник на българския език

1. събуло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събуло си е производна форма на събуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. събуло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събуло си е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).