събула

Речник на българския език

1. събула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

събула е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. събула — мин. деят. св. прич. ж. р.

събула е производна форма на събуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).