събуела

Речник на българския език

1. събуела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

събуела е производна форма на събуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. събуела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

събуела е производна форма на събуя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).