струпам

Речник на българския език

стру̀пам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

стру̀паш, св. — вж. струпвам.

Грешни изписвания (1)

  • струпъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице стру-пам стру-па-ме
2 лице стру-паш стру-па-те
3 лице стру-па стру-пат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице стру-пах стру-пах-ме
2 лице стру-па стру-пах-те
3 лице стру-па стру-па-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице стру-пах стру-пах-ме
2 лице стру-па-ше стру-пах-те
3 лице стру-па-ше стру-па-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице струпал съм струпала съм струпало съм струпали сме
2 лице струпал си струпала си струпало си струпали сте
3 лице струпал е струпала е струпало е струпали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях струпал бях струпала бях струпало бяхме струпали
2 лице беше струпал беше струпала беше струпало бяхте струпали
3 лице беше струпал беше струпала беше струпало бяха струпали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще струпам ще струпаме
2 лице ще струпаш ще струпате
3 лице ще струпа ще струпат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм струпал ще съм струпала ще съм струпало ще сме струпали
2 лице ще си струпал ще си струпала ще си струпало ще сте струпали
3 лице ще е струпал ще е струпала ще е струпало ще са струпали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да струпам щяхме да струпаме
2 лице щеше да струпаш щяхте да струпате
3 лице щеше да струпа щяха да струпат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм струпал щях да съм струпала щях да съм струпало щяхме да сме струпали
2 лице щеше да си струпал щеше да си струпала щеше да си струпало щяхте да сте струпали
3 лице щеше да е струпал щеше да е струпала щеше да е струпало щяха да са струпали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице струпал съм струпала съм струпало съм струпали сме
2 лице струпал си струпала си струпало си струпали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице струпал съм струпала съм струпало съм струпали сме
2 лице струпал си струпала си струпало си струпали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм струпал била съм струпала било съм струпало били сме струпали
2 лице бил си струпал била си струпала било си струпало били сте струпали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да струпам щяла съм да струпам щяло съм да струпам щели сме да струпаме
2 лице щял си да струпаш щяла си да струпаш щяло си да струпаш щели сте да струпате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм струпал щяла съм да съм струпала щяло съм да съм струпало щели сме да сме струпали
2 лице щял си да си струпал щяла си да си струпала щяло си да си струпало щели сте да сте струпали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих струпал бих струпала бих струпало бихме струпали
2 лице би струпал би струпала би струпало бихте струпали
3 лице би струпал би струпала би струпало биха струпали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стру-пай стру-пай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род стру-пан
непълен член стру-па-ния
пълен член стру-па-ни-ят
женски род стру-па-на
членувано стру-па-на-та
среден род стру-па-но
членувано стру-па-но-то
множествено число стру-па-ни
членувано стру-па-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род стру-пал
непълен член стру-па-лия
пълен член стру-па-ли-ят
женски род стру-па-ла
членувано стру-па-ла-та
среден род стру-па-ло
членувано стру-па-ло-то
множествено число стру-па-ли
членувано стру-па-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род стру-пал
женски род стру-па-ла
среден род стру-па-ло
множествено число стру-па-ли