струпал

Речник на българския език

1. струпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

струпал е производна форма на струпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. струпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

струпал е производна форма на струпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. струпал — мин. деят. св. прич. м. р.

струпал е производна форма на струпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. струпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

струпал е производна форма на струпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).