струпали

Речник на българския език

1. струпали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

струпали е производна форма на струпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. струпали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

струпали е производна форма на струпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. струпали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

струпали е производна форма на струпам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. струпали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

струпали е производна форма на струпам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).