струпахте

Речник на българския език

1. струпахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

струпахте е производна форма на струпам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. струпахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

струпахте е производна форма на струпам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).