струпвам

Речник на българския език

стру̀пвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

стру̀пваш, несв. и стру̀пам, св.; Какво.
1. Събирам накуп безразборно, без ред, чрез трупане. Струпаха дървата на двора.
2. Прен. Давам на един човек, прехвърлям на един човек от много места; стоварвам. Струпаха ѝ всичките си съвети и си заминаха. Струпаха на главата му всички проблеми.
3. Разг. Строя набързо, без обмисляне и изпипване. Струпаха колибата как да е. – струпвам се/струпам се. 1. Само мн. Събираме се накуп, обикн. около някакъв център; скупчваме се. Жените се струпаха около продавача.
2. Прен. Само в трето лице. Събират се много неща, обикн. лоши, накуп; стоварва се, връхлетява ме, сполетява ме. Нямаше ме една седмица и ми се струпаха много неща за правене. Струпват ми се неприятности.
същ. стру̀пване, ср.

Грешни изписвания (1)

  • струпвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице струп-вам струп-ва-ме
2 лице струп-ваш струп-ва-те
3 лице струп-ва струп-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице струп-вах струп-вах-ме
2 лице струп-ва струп-вах-те
3 лице струп-ва струп-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице струп-вах струп-вах-ме
2 лице струп-ва-ше струп-вах-те
3 лице струп-ва-ше струп-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице струпвал съм струпвала съм струпвало съм струпвали сме
2 лице струпвал си струпвала си струпвало си струпвали сте
3 лице струпвал е струпвала е струпвало е струпвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях струпвал бях струпвала бях струпвало бяхме струпвали
2 лице беше струпвал беше струпвала беше струпвало бяхте струпвали
3 лице беше струпвал беше струпвала беше струпвало бяха струпвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще струпвам ще струпваме
2 лице ще струпваш ще струпвате
3 лице ще струпва ще струпват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм струпвал ще съм струпвала ще съм струпвало ще сме струпвали
2 лице ще си струпвал ще си струпвала ще си струпвало ще сте струпвали
3 лице ще е струпвал ще е струпвала ще е струпвало ще са струпвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да струпвам щяхме да струпваме
2 лице щеше да струпваш щяхте да струпвате
3 лице щеше да струпва щяха да струпват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм струпвал щях да съм струпвала щях да съм струпвало щяхме да сме струпвали
2 лице щеше да си струпвал щеше да си струпвала щеше да си струпвало щяхте да сте струпвали
3 лице щеше да е струпвал щеше да е струпвала щеше да е струпвало щяха да са струпвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице струпвал съм струпвала съм струпвало съм струпвали сме
2 лице струпвал си струпвала си струпвало си струпвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице струпвал съм струпвала съм струпвало съм струпвали сме
2 лице струпвал си струпвала си струпвало си струпвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм струпвал била съм струпвала било съм струпвало били сме струпвали
2 лице бил си струпвал била си струпвала било си струпвало били сте струпвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да струпвам щяла съм да струпвам щяло съм да струпвам щели сме да струпваме
2 лице щял си да струпваш щяла си да струпваш щяло си да струпваш щели сте да струпвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм струпвал щяла съм да съм струпвала щяло съм да съм струпвало щели сме да сме струпвали
2 лице щял си да си струпвал щяла си да си струпвала щяло си да си струпвало щели сте да сте струпвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих струпвал бих струпвала бих струпвало бихме струпвали
2 лице би струпвал би струпвала би струпвало бихте струпвали
3 лице би струпвал би струпвала би струпвало биха струпвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
струп-вай струп-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род струп-ван
непълен член струп-ва-ния
пълен член струп-ва-ни-ят
женски род струп-ва-на
членувано струп-ва-на-та
среден род струп-ва-но
членувано струп-ва-но-то
множествено число струп-ва-ни
членувано струп-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род струп-вал
непълен член струп-ва-лия
пълен член струп-ва-ли-ят
женски род струп-ва-ла
членувано струп-ва-ла-та
среден род струп-ва-ло
членувано струп-ва-ло-то
множествено число струп-ва-ли
членувано струп-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род струп-вал
женски род струп-ва-ла
среден род струп-ва-ло
множествено число струп-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род струп-ващ
непълен член струп-ва-щия
пълен член струп-ва-щи-ят
женски род струп-ва-ща
членувано струп-ва-ща-та
среден род струп-ва-що
членувано струп-ва-що-то
множествено число струп-ва-щи
членувано струп-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

струп-вай-ки