съсредоточавам

Речник на българския език

съсредоточа̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

съсредоточа̀ваш, несв. и съсредоточа̀, св.
1. Кого, какво. Събирам на едно място. Врагът съсредоточаваше силите си около града.
2. Прен. Какво. Напрягам, отправям. Трябва да съсредоточа мислите си.
съсредоточавам се/съсредоточа се. — Напрягам се, насочвам се, устремявам се; вглъбявам се в себе си, замислям се. Той се съсредоточи над книгата.

Грешни изписвания (31)

  • сасредоточавам
  • сасредоточавъм
  • сасредотучавам
  • сасредотучавъм
  • сасредуточавам
  • сасредуточавъм
  • сасредутучавам
  • сасредутучавъм
  • сасридоточавам
  • сасридоточавъм
  • сасридотучавам
  • сасридотучавъм
  • сасридуточавам
  • сасридуточавъм
  • сасридутучавам
  • сасридутучавъм
  • съсредоточавъм
  • съсредотучавам
  • съсредотучавъм
  • съсредуточавам
  • съсредуточавъм
  • съсредутучавам
  • съсредутучавъм
  • съсридоточавам
  • съсридоточавъм
  • съсридотучавам
  • съсридотучавъм
  • съсридуточавам
  • съсридуточавъм
  • съсридутучавам
  • съсридутучавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице със-ре-до-то-ча-вам със-ре-до-то-ча-ва-ме
2 лице със-ре-до-то-ча-ваш със-ре-до-то-ча-ва-те
3 лице със-ре-до-то-ча-ва със-ре-до-то-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице със-ре-до-то-ча-вах със-ре-до-то-ча-вах-ме
2 лице със-ре-до-то-ча-ва със-ре-до-то-ча-вах-те
3 лице със-ре-до-то-ча-ва със-ре-до-то-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице със-ре-до-то-ча-вах със-ре-до-то-ча-вах-ме
2 лице със-ре-до-то-ча-ва-ше със-ре-до-то-ча-вах-те
3 лице със-ре-до-то-ча-ва-ше със-ре-до-то-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съсредоточавал съм съсредоточавала съм съсредоточавало съм съсредоточавали сме
2 лице съсредоточавал си съсредоточавала си съсредоточавало си съсредоточавали сте
3 лице съсредоточавал е съсредоточавала е съсредоточавало е съсредоточавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съсредоточавал бях съсредоточавала бях съсредоточавало бяхме съсредоточавали
2 лице беше съсредоточавал беше съсредоточавала беше съсредоточавало бяхте съсредоточавали
3 лице беше съсредоточавал беше съсредоточавала беше съсредоточавало бяха съсредоточавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съсредоточавам ще съсредоточаваме
2 лице ще съсредоточаваш ще съсредоточавате
3 лице ще съсредоточава ще съсредоточават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съсредоточавал ще съм съсредоточавала ще съм съсредоточавало ще сме съсредоточавали
2 лице ще си съсредоточавал ще си съсредоточавала ще си съсредоточавало ще сте съсредоточавали
3 лице ще е съсредоточавал ще е съсредоточавала ще е съсредоточавало ще са съсредоточавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съсредоточавам щяхме да съсредоточаваме
2 лице щеше да съсредоточаваш щяхте да съсредоточавате
3 лице щеше да съсредоточава щяха да съсредоточават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съсредоточавал щях да съм съсредоточавала щях да съм съсредоточавало щяхме да сме съсредоточавали
2 лице щеше да си съсредоточавал щеше да си съсредоточавала щеше да си съсредоточавало щяхте да сте съсредоточавали
3 лице щеше да е съсредоточавал щеше да е съсредоточавала щеше да е съсредоточавало щяха да са съсредоточавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съсредоточавал съм съсредоточавала съм съсредоточавало съм съсредоточавали сме
2 лице съсредоточавал си съсредоточавала си съсредоточавало си съсредоточавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съсредоточавал съм съсредоточавала съм съсредоточавало съм съсредоточавали сме
2 лице съсредоточавал си съсредоточавала си съсредоточавало си съсредоточавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съсредоточавал била съм съсредоточавала било съм съсредоточавало били сме съсредоточавали
2 лице бил си съсредоточавал била си съсредоточавала било си съсредоточавало били сте съсредоточавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съсредоточавам щяла съм да съсредоточавам щяло съм да съсредоточавам щели сме да съсредоточаваме
2 лице щял си да съсредоточаваш щяла си да съсредоточаваш щяло си да съсредоточаваш щели сте да съсредоточавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съсредоточавал щяла съм да съм съсредоточавала щяло съм да съм съсредоточавало щели сме да сме съсредоточавали
2 лице щял си да си съсредоточавал щяла си да си съсредоточавала щяло си да си съсредоточавало щели сте да сте съсредоточавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съсредоточавал бих съсредоточавала бих съсредоточавало бихме съсредоточавали
2 лице би съсредоточавал би съсредоточавала би съсредоточавало бихте съсредоточавали
3 лице би съсредоточавал би съсредоточавала би съсредоточавало биха съсредоточавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
със-ре-до-то-ча-вай със-ре-до-то-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род със-ре-до-то-ча-ван
непълен член със-ре-до-то-ча-ва-ния
пълен член със-ре-до-то-ча-ва-ни-ят
женски род със-ре-до-то-ча-ва-на
членувано със-ре-до-то-ча-ва-на-та
среден род със-ре-до-то-ча-ва-но
членувано със-ре-до-то-ча-ва-но-то
множествено число със-ре-до-то-ча-ва-ни
членувано със-ре-до-то-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род със-ре-до-то-ча-вал
непълен член със-ре-до-то-ча-ва-лия
пълен член със-ре-до-то-ча-ва-ли-ят
женски род със-ре-до-то-ча-ва-ла
членувано със-ре-до-то-ча-ва-ла-та
среден род със-ре-до-то-ча-ва-ло
членувано със-ре-до-то-ча-ва-ло-то
множествено число със-ре-до-то-ча-ва-ли
членувано със-ре-до-то-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род със-ре-до-то-ча-вал
женски род със-ре-до-то-ча-ва-ла
среден род със-ре-до-то-ча-ва-ло
множествено число със-ре-до-то-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род със-ре-до-то-ча-ващ
непълен член със-ре-до-то-ча-ва-щия
пълен член със-ре-до-то-ча-ва-щи-ят
женски род със-ре-до-то-ча-ва-ща
членувано със-ре-до-то-ча-ва-ща-та
среден род със-ре-до-то-ча-ва-що
членувано със-ре-до-то-ча-ва-що-то
множествено число със-ре-до-то-ча-ва-щи
членувано със-ре-до-то-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

със-ре-до-то-ча-вай-ки