съсредоточавало

Речник на българския език

1. съсредоточавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсредоточавало е производна форма на съсредоточавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съсредоточавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съсредоточавало е производна форма на съсредоточавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. съсредоточавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съсредоточавало е производна форма на съсредоточавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. съсредоточавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съсредоточавало е производна форма на съсредоточавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).