съсредоточавал

Речник на българския език

1. съсредоточавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсредоточавал е производна форма на съсредоточавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съсредоточавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съсредоточавал е производна форма на съсредоточавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. съсредоточавал — мин. деят. св. прич. м. р.

съсредоточавал е производна форма на съсредоточавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. съсредоточавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

съсредоточавал е производна форма на съсредоточавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).