струпа

Речник на българския език

1. струпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

струпа е производна форма на струпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. струпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

струпа е производна форма на струпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. струпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

струпа е производна форма на струпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).