струпаха

Речник на българския език

1. струпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

струпаха е производна форма на струпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. струпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

струпаха е производна форма на струпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).