спретвам

Речник на българския език

спрѐтвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

спретваш, несв. и спретна, св.
1. Разг. Кого. Обличам скромно, но прилично, с вкус. Спретнах детето за първия учебен ден.
2. Жарг. Подготвям, организирам. Ще спретнем един купон.
спретвам се/спретна се. — Обличам се прибрано, изискано, елегантно, с вкус; натъкмявам се, нагиздям се. Всички се спретнаха за празника.

Грешни изписвания (1)

  • спретвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спрет-вам спрет-ва-ме
2 лице спрет-ваш спрет-ва-те
3 лице спрет-ва спрет-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спрет-вах спрет-вах-ме
2 лице спрет-ва спрет-вах-те
3 лице спрет-ва спрет-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спрет-вах спрет-вах-ме
2 лице спрет-ва-ше спрет-вах-те
3 лице спрет-ва-ше спрет-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спретвал съм спретвала съм спретвало съм спретвали сме
2 лице спретвал си спретвала си спретвало си спретвали сте
3 лице спретвал е спретвала е спретвало е спретвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спретвал бях спретвала бях спретвало бяхме спретвали
2 лице беше спретвал беше спретвала беше спретвало бяхте спретвали
3 лице беше спретвал беше спретвала беше спретвало бяха спретвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще спретвам ще спретваме
2 лице ще спретваш ще спретвате
3 лице ще спретва ще спретват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спретвал ще съм спретвала ще съм спретвало ще сме спретвали
2 лице ще си спретвал ще си спретвала ще си спретвало ще сте спретвали
3 лице ще е спретвал ще е спретвала ще е спретвало ще са спретвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да спретвам щяхме да спретваме
2 лице щеше да спретваш щяхте да спретвате
3 лице щеше да спретва щяха да спретват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спретвал щях да съм спретвала щях да съм спретвало щяхме да сме спретвали
2 лице щеше да си спретвал щеше да си спретвала щеше да си спретвало щяхте да сте спретвали
3 лице щеше да е спретвал щеше да е спретвала щеше да е спретвало щяха да са спретвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спретвал съм спретвала съм спретвало съм спретвали сме
2 лице спретвал си спретвала си спретвало си спретвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спретвал съм спретвала съм спретвало съм спретвали сме
2 лице спретвал си спретвала си спретвало си спретвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спретвал била съм спретвала било съм спретвало били сме спретвали
2 лице бил си спретвал била си спретвала било си спретвало били сте спретвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да спретвам щяла съм да спретвам щяло съм да спретвам щели сме да спретваме
2 лице щял си да спретваш щяла си да спретваш щяло си да спретваш щели сте да спретвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спретвал щяла съм да съм спретвала щяло съм да съм спретвало щели сме да сме спретвали
2 лице щял си да си спретвал щяла си да си спретвала щяло си да си спретвало щели сте да сте спретвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спретвал бих спретвала бих спретвало бихме спретвали
2 лице би спретвал би спретвала би спретвало бихте спретвали
3 лице би спретвал би спретвала би спретвало биха спретвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спрет-вай спрет-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род спрет-ван
непълен член спрет-ва-ния
пълен член спрет-ва-ни-ят
женски род спрет-ва-на
членувано спрет-ва-на-та
среден род спрет-ва-но
членувано спрет-ва-но-то
множествено число спрет-ва-ни
членувано спрет-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спрет-вал
непълен член спрет-ва-лия
пълен член спрет-ва-ли-ят
женски род спрет-ва-ла
членувано спрет-ва-ла-та
среден род спрет-ва-ло
членувано спрет-ва-ло-то
множествено число спрет-ва-ли
членувано спрет-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спрет-вал
женски род спрет-ва-ла
среден род спрет-ва-ло
множествено число спрет-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род спрет-ващ
непълен член спрет-ва-щия
пълен член спрет-ва-щи-ят
женски род спрет-ва-ща
членувано спрет-ва-ща-та
среден род спрет-ва-що
членувано спрет-ва-що-то
множествено число спрет-ва-щи
членувано спрет-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

спрет-вай-ки