спретвал

Речник на българския език

1. спретвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спретвал е производна форма на спретвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спретвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спретвал е производна форма на спретвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спретвал — мин. деят. св. прич. м. р.

спретвал е производна форма на спретвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спретвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спретвал е производна форма на спретвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).