спретваха

Речник на българския език

1. спретваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спретваха е производна форма на спретвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спретваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

спретваха е производна форма на спретвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).