спретвахте

Речник на българския език

1. спретвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

спретвахте е производна форма на спретвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спретвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

спретвахте е производна форма на спретвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).