спретвах

Речник на българския език

1. спретвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

спретвах е производна форма на спретвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. спретвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

спретвах е производна форма на спретвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).