спретва

Речник на българския език

1. спретва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спретва е производна форма на спретвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спретва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спретва е производна форма на спретвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спретва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спретва е производна форма на спретвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).