спретвало

Речник на българския език

1. спретвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спретвало е производна форма на спретвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спретвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спретвало е производна форма на спретвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спретвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спретвало е производна форма на спретвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спретвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спретвало е производна форма на спретвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).