река

Речник на българския език

1. река̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. реки, ж.
1. Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. Дълбока река. Река Дунав.
2. Прен. Голямо множество, което се движи в една посока; поток, маса. Реки от хора се стичаха на площада. речеш, мин. св. рекох, мин. прич. рекъл, св. Разг.
1. Кажа, изговоря. Той рече, че ще дойде.
2. Заповядвам, поръчам. Собствениците рекоха да се плаща.
3. Помисля, намисля. Рекох, че ще се мре. Рекох да ви видя.
4. В съчетание с глагол — започна, понеча. Като рече да пее, та не спря един час.
5. Извършвам някакво движение. Речи така (протяга си напред ръцете)
Ако е рекъл Господ. — Ако нещо не попречи.
Ако е речено. — Ако е предопределено.
Гък не рекох.
1. Нищо не казвам поради смущение, страх, незнание.
2. Не издавам никакъв звук при болка. • Речено-сторено. Разг. Уговореното е осъществено.
Речи го(ги).Разг.
1. Да допуснем, да предположим. Речи го човек, речи го свиня — няма да сгрешиш.
2. Почти, приблизително, около. Ще ми дадеш, речи ги, петнайсет вола.
Ще рече. — Значи, следователно.

Грешни изписвания (3)

  • рекъ
  • рика
  • рикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ка
членувано ре-ка-та
мн.ч. ре-ки
членувано ре-ки-те
звателна форма

2. Река̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Рекъ
  • Рика
  • Рикъ

3. река̀ преходен глагол от свършен вид (тип 148tt) редактиране

Значение

мн. реки, ж.
1. Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. Дълбока река. Река Дунав.
2. Прен. Голямо множество, което се движи в една посока; поток, маса. Реки от хора се стичаха на площада. речеш, мин. св. рекох, мин. прич. рекъл, св. Разг.
1. Кажа, изговоря. Той рече, че ще дойде.
2. Заповядвам, поръчам. Собствениците рекоха да се плаща.
3. Помисля, намисля. Рекох, че ще се мре. Рекох да ви видя.
4. В съчетание с глагол — започна, понеча. Като рече да пее, та не спря един час.
5. Извършвам някакво движение. Речи така (протяга си напред ръцете)
Ако е рекъл Господ. — Ако нещо не попречи.
Ако е речено. — Ако е предопределено.
Гък не рекох.
1. Нищо не казвам поради смущение, страх, незнание.
2. Не издавам никакъв звук при болка. • Речено-сторено. Разг. Уговореното е осъществено.
Речи го(ги).Разг.
1. Да допуснем, да предположим. Речи го човек, речи го свиня — няма да сгрешиш.
2. Почти, приблизително, около. Ще ми дадеш, речи ги, петнайсет вола.
Ще рече. — Значи, следователно.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • рекъ
  • рика
  • рикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ре-ка ре-чем
2 лице ре-чеш ре-че-те
3 лице ре-че ре-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ре-кох ре-кох-ме
2 лице ре-че ре-кох-те
3 лице ре-че ре-ко-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ре-чах ре-чах-ме
2 лице ре-че-ше ре-чах-те
3 лице ре-че-ше ре-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице рекъл съм рекла съм рекло съм рекли сме
2 лице рекъл си рекла си рекло си рекли сте
3 лице рекъл е рекла е рекло е рекли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях рекъл бях рекла бях рекло бяхме рекли
2 лице беше рекъл беше рекла беше рекло бяхте рекли
3 лице беше рекъл беше рекла беше рекло бяха рекли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще река ще речем
2 лице ще речеш ще речете
3 лице ще рече ще рекат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм рекъл ще съм рекла ще съм рекло ще сме рекли
2 лице ще си рекъл ще си рекла ще си рекло ще сте рекли
3 лице ще е рекъл ще е рекла ще е рекло ще са рекли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да река щяхме да речем
2 лице щеше да речеш щяхте да речете
3 лице щеше да рече щяха да рекат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм рекъл щях да съм рекла щях да съм рекло щяхме да сме рекли
2 лице щеше да си рекъл щеше да си рекла щеше да си рекло щяхте да сте рекли
3 лице щеше да е рекъл щеше да е рекла щеше да е рекло щяха да са рекли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице речал съм речала съм речало съм речали сме
2 лице речал си речала си речало си речали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице рекъл съм рекла съм рекло съм рекли сме
2 лице рекъл си рекла си рекло си рекли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм рекъл била съм рекла било съм рекло били сме рекли
2 лице бил си рекъл била си рекла било си рекло били сте рекли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да река щяла съм да река щяло съм да река щели сме да речем
2 лице щял си да речеш щяла си да речеш щяло си да речеш щели сте да речете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм рекъл щяла съм да съм рекла щяло съм да съм рекло щели сме да сме рекли
2 лице щял си да си рекъл щяла си да си рекла щяло си да си рекло щели сте да сте рекли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих рекъл бих рекла бих рекло бихме рекли
2 лице би рекъл би рекла би рекло бихте рекли
3 лице би рекъл би рекла би рекло биха рекли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ре-чи ре-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ре-чен
непълен член ре-че-ния
пълен член ре-че-ни-ят
женски род ре-че-на
членувано ре-че-на-та
среден род ре-че-но
членувано ре-че-но-то
множествено число ре-че-ни
членувано ре-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ре-къл
непълен член рек-лия
пълен член рек-ли-ят
женски род рек-ла
членувано рек-ла-та
среден род рек-ло
членувано рек-ло-то
множествено число рек-ли
членувано рек-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ре-чал
женски род ре-ча-ла
среден род ре-ча-ло
множествено число ре-ча-ли