рекла

Речник на българския език

1. рекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рекла е производна форма на река (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

рекла е производна форма на река (мин. деят. св. прич. ж. р.).