речен

Речник на българския език

1. рѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

речна, речно, мн. речни, прил.
1. Който се отнася до река. Речно корито. Речно дъно.
2. Който се намира в река. Речни камъни. Речна лодка. Речен кораб.

Грешни изписвания (1)

  • речин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-чен
непълен член реч-ния
пълен член реч-ни-ят
ж. р. реч-на
членувано реч-на-та
ср. р. реч-но
членувано реч-но-то
мн. ч. реч-ни
членувано реч-ни-те

2. речен — мин. страд. прич. м. р.

речен е производна форма на река (мин. страд. прич. м. р.).