рекло

Речник на българския език

1. рекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рекло е производна форма на река (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

рекло е производна форма на река (мин. деят. св. прич. ср. р.).