приток

Речник на българския език

прѝток съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. притоци, (два) притока, м.
1. Река, която се влива в друга. Приток на Вит.
2. Прен. Само ед. Нарастване, прилив (във 2 знач. ). Приток на свеж въздух. Приток на пари.

Грешни изписвания (1)

  • притук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ток
непълен член при-то-ка
пълен член при-то-кът
мн.ч. при-то-ци
членувано при-то-ци-те
бройна форма при-то-ка
звателна форма