вада

Речник на българския език

ва̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ва̀ди, ж.
1. Изкуствено прокопан плитък и тесен канал, по който се пуска вода за напояване или към воденица.
2. Малка рекичка.
същ. умал. ва̀дичка, мн. ва̀дички, ж.

Грешни изписвания (1)

  • вадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-да
членувано ва-да-та
мн.ч. ва-ди
членувано ва-ди-те
звателна форма