поточе

Речник на българския език

1. пото̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. пото̀к

Грешни изписвания (3)

  • поточи
  • путоче
  • путочи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-то-че
членувано по-то-че-то
мн.ч. по-то-че-та
членувано по-то-че-та-та

2. Пото̀че географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Поточи
  • Путоче
  • Путочи