разтърквам

Речник на българския език

разтъ̀рквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разтъркваш, несв. и разтъркам, св.; Какво. Разтривам. Разтърквам очи. Разтърквам лук.

Грешни изписвания (3)

  • разтърквъм
  • ръзтърквам
  • ръзтърквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-тър-к-вам раз-тър-к-ва-ме
2 лице раз-тър-к-ваш раз-тър-к-ва-те
3 лице раз-тър-к-ва раз-тър-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-тър-к-вах раз-тър-к-вах-ме
2 лице раз-тър-к-ва раз-тър-к-вах-те
3 лице раз-тър-к-ва раз-тър-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-тър-к-вах раз-тър-к-вах-ме
2 лице раз-тър-к-ва-ше раз-тър-к-вах-те
3 лице раз-тър-к-ва-ше раз-тър-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтърквал съм разтърквала съм разтърквало съм разтърквали сме
2 лице разтърквал си разтърквала си разтърквало си разтърквали сте
3 лице разтърквал е разтърквала е разтърквало е разтърквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтърквал бях разтърквала бях разтърквало бяхме разтърквали
2 лице беше разтърквал беше разтърквала беше разтърквало бяхте разтърквали
3 лице беше разтърквал беше разтърквала беше разтърквало бяха разтърквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтърквам ще разтъркваме
2 лице ще разтъркваш ще разтърквате
3 лице ще разтърква ще разтъркват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтърквал ще съм разтърквала ще съм разтърквало ще сме разтърквали
2 лице ще си разтърквал ще си разтърквала ще си разтърквало ще сте разтърквали
3 лице ще е разтърквал ще е разтърквала ще е разтърквало ще са разтърквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтърквам щяхме да разтъркваме
2 лице щеше да разтъркваш щяхте да разтърквате
3 лице щеше да разтърква щяха да разтъркват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтърквал щях да съм разтърквала щях да съм разтърквало щяхме да сме разтърквали
2 лице щеше да си разтърквал щеше да си разтърквала щеше да си разтърквало щяхте да сте разтърквали
3 лице щеше да е разтърквал щеше да е разтърквала щеше да е разтърквало щяха да са разтърквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтърквал съм разтърквала съм разтърквало съм разтърквали сме
2 лице разтърквал си разтърквала си разтърквало си разтърквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтърквал съм разтърквала съм разтърквало съм разтърквали сме
2 лице разтърквал си разтърквала си разтърквало си разтърквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтърквал била съм разтърквала било съм разтърквало били сме разтърквали
2 лице бил си разтърквал била си разтърквала било си разтърквало били сте разтърквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтърквам щяла съм да разтърквам щяло съм да разтърквам щели сме да разтъркваме
2 лице щял си да разтъркваш щяла си да разтъркваш щяло си да разтъркваш щели сте да разтърквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтърквал щяла съм да съм разтърквала щяло съм да съм разтърквало щели сме да сме разтърквали
2 лице щял си да си разтърквал щяла си да си разтърквала щяло си да си разтърквало щели сте да сте разтърквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтърквал бих разтърквала бих разтърквало бихме разтърквали
2 лице би разтърквал би разтърквала би разтърквало бихте разтърквали
3 лице би разтърквал би разтърквала би разтърквало биха разтърквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-тър-к-вай раз-тър-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-тър-к-ван
непълен член раз-тър-к-ва-ния
пълен член раз-тър-к-ва-ни-ят
женски род раз-тър-к-ва-на
членувано раз-тър-к-ва-на-та
среден род раз-тър-к-ва-но
членувано раз-тър-к-ва-но-то
множествено число раз-тър-к-ва-ни
членувано раз-тър-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-тър-к-вал
непълен член раз-тър-к-ва-лия
пълен член раз-тър-к-ва-ли-ят
женски род раз-тър-к-ва-ла
членувано раз-тър-к-ва-ла-та
среден род раз-тър-к-ва-ло
членувано раз-тър-к-ва-ло-то
множествено число раз-тър-к-ва-ли
членувано раз-тър-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-тър-к-вал
женски род раз-тър-к-ва-ла
среден род раз-тър-к-ва-ло
множествено число раз-тър-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-тър-к-ващ
непълен член раз-тър-к-ва-щия
пълен член раз-тър-к-ва-щи-ят
женски род раз-тър-к-ва-ща
членувано раз-тър-к-ва-ща-та
среден род раз-тър-к-ва-що
членувано раз-тър-к-ва-що-то
множествено число раз-тър-к-ва-щи
членувано раз-тър-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-тър-к-вай-ки