разтърква

Речник на българския език

1. разтърква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разтърква е производна форма на разтърквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разтърква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разтърква е производна форма на разтърквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разтърква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разтърква е производна форма на разтърквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).