изтърквам

Речник на българския език

изтъ̀рквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изтъ̀ркваш, несв. и изтъ̀ркам, св.; Какво. Изтривам.
изтърквам се/изтъркам се. 1. — Изтривам се, износвам се.
2. Прен. Разг. Преставам да бъда интересен, актуален поради известност. Тази песен вече се е изтъркала. Вицът се е изтъркал.

Грешни изписвания (7)

  • езтърквам
  • езтърквъм
  • естърквам
  • естърквъм
  • изтърквъм
  • истърквам
  • истърквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-тър-к-вам из-тър-к-ва-ме
2 лице из-тър-к-ваш из-тър-к-ва-те
3 лице из-тър-к-ва из-тър-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-тър-к-вах из-тър-к-вах-ме
2 лице из-тър-к-ва из-тър-к-вах-те
3 лице из-тър-к-ва из-тър-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-тър-к-вах из-тър-к-вах-ме
2 лице из-тър-к-ва-ше из-тър-к-вах-те
3 лице из-тър-к-ва-ше из-тър-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърквал съм изтърквала съм изтърквало съм изтърквали сме
2 лице изтърквал си изтърквала си изтърквало си изтърквали сте
3 лице изтърквал е изтърквала е изтърквало е изтърквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтърквал бях изтърквала бях изтърквало бяхме изтърквали
2 лице беше изтърквал беше изтърквала беше изтърквало бяхте изтърквали
3 лице беше изтърквал беше изтърквала беше изтърквало бяха изтърквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтърквам ще изтъркваме
2 лице ще изтъркваш ще изтърквате
3 лице ще изтърква ще изтъркват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтърквал ще съм изтърквала ще съм изтърквало ще сме изтърквали
2 лице ще си изтърквал ще си изтърквала ще си изтърквало ще сте изтърквали
3 лице ще е изтърквал ще е изтърквала ще е изтърквало ще са изтърквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтърквам щяхме да изтъркваме
2 лице щеше да изтъркваш щяхте да изтърквате
3 лице щеше да изтърква щяха да изтъркват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтърквал щях да съм изтърквала щях да съм изтърквало щяхме да сме изтърквали
2 лице щеше да си изтърквал щеше да си изтърквала щеше да си изтърквало щяхте да сте изтърквали
3 лице щеше да е изтърквал щеше да е изтърквала щеше да е изтърквало щяха да са изтърквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърквал съм изтърквала съм изтърквало съм изтърквали сме
2 лице изтърквал си изтърквала си изтърквало си изтърквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърквал съм изтърквала съм изтърквало съм изтърквали сме
2 лице изтърквал си изтърквала си изтърквало си изтърквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтърквал била съм изтърквала било съм изтърквало били сме изтърквали
2 лице бил си изтърквал била си изтърквала било си изтърквало били сте изтърквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтърквам щяла съм да изтърквам щяло съм да изтърквам щели сме да изтъркваме
2 лице щял си да изтъркваш щяла си да изтъркваш щяло си да изтъркваш щели сте да изтърквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтърквал щяла съм да съм изтърквала щяло съм да съм изтърквало щели сме да сме изтърквали
2 лице щял си да си изтърквал щяла си да си изтърквала щяло си да си изтърквало щели сте да сте изтърквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтърквал бих изтърквала бих изтърквало бихме изтърквали
2 лице би изтърквал би изтърквала би изтърквало бихте изтърквали
3 лице би изтърквал би изтърквала би изтърквало биха изтърквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-тър-к-вай из-тър-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-тър-к-ван
непълен член из-тър-к-ва-ния
пълен член из-тър-к-ва-ни-ят
женски род из-тър-к-ва-на
членувано из-тър-к-ва-на-та
среден род из-тър-к-ва-но
членувано из-тър-к-ва-но-то
множествено число из-тър-к-ва-ни
членувано из-тър-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-к-вал
непълен член из-тър-к-ва-лия
пълен член из-тър-к-ва-ли-ят
женски род из-тър-к-ва-ла
членувано из-тър-к-ва-ла-та
среден род из-тър-к-ва-ло
членувано из-тър-к-ва-ло-то
множествено число из-тър-к-ва-ли
членувано из-тър-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-к-вал
женски род из-тър-к-ва-ла
среден род из-тър-к-ва-ло
множествено число из-тър-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-к-ващ
непълен член из-тър-к-ва-щия
пълен член из-тър-к-ва-щи-ят
женски род из-тър-к-ва-ща
членувано из-тър-к-ва-ща-та
среден род из-тър-к-ва-що
членувано из-тър-к-ва-що-то
множествено число из-тър-к-ва-щи
членувано из-тър-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-тър-к-вай-ки