изтърквала

Речник на българския език

1. изтърквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърквала е производна форма на изтърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърквала е производна форма на изтърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтърквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтърквала е производна форма на изтърквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтърквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтърквала е производна форма на изтърквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).