разтърквах

Речник на българския език

1. разтърквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разтърквах е производна форма на разтърквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разтърквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разтърквах е производна форма на разтърквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).