разправям

Речник на българския език

разпра̀вям — преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

разправяш, несв. и разправя, св. Разг.
1. (Какво) Разказвам устно. Разправям истории.
2. Какво. Говоря, казвам. Какво разправяш?
разправям се/разправя се. — Разг.
1. С какво/с кого. Занимавам се. Само с глупости се разправям напоследък.
2. Карам се, споря с някого. Не се разправяйте!
3. С кого. Разчиствам си сметките с някого. Бързо се разправихме с нея.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • разправъм
  • ръзправям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ра-вям раз-п-ра-вя-ме
2 лице раз-п-ра-вяш раз-п-ра-вя-те
3 лице раз-п-ра-вя раз-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ра-вях раз-п-ра-вях-ме
2 лице раз-п-ра-вя раз-п-ра-вях-те
3 лице раз-п-ра-вя раз-п-ра-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ра-вях раз-п-ра-вях-ме
2 лице раз-п-ра-вя-ше раз-п-ра-вях-те
3 лице раз-п-ра-вя-ше раз-п-ра-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разправял съм разправяла съм разправяло съм разправяли сме
2 лице разправял си разправяла си разправяло си разправяли сте
3 лице разправял е разправяла е разправяло е разправяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разправял бях разправяла бях разправяло бяхме разправяли
2 лице беше разправял беше разправяла беше разправяло бяхте разправяли
3 лице беше разправял беше разправяла беше разправяло бяха разправяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разправям ще разправяме
2 лице ще разправяш ще разправяте
3 лице ще разправя ще разправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разправял ще съм разправяла ще съм разправяло ще сме разправяли
2 лице ще си разправял ще си разправяла ще си разправяло ще сте разправяли
3 лице ще е разправял ще е разправяла ще е разправяло ще са разправяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разправям щяхме да разправяме
2 лице щеше да разправяш щяхте да разправяте
3 лице щеше да разправя щяха да разправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разправял щях да съм разправяла щях да съм разправяло щяхме да сме разправяли
2 лице щеше да си разправял щеше да си разправяла щеше да си разправяло щяхте да сте разправяли
3 лице щеше да е разправял щеше да е разправяла щеше да е разправяло щяха да са разправяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разправял съм разправяла съм разправяло съм разправяли сме
2 лице разправял си разправяла си разправяло си разправяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разправял съм разправяла съм разправяло съм разправяли сме
2 лице разправял си разправяла си разправяло си разправяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разправял била съм разправяла било съм разправяло били сме разправяли
2 лице бил си разправял била си разправяла било си разправяло били сте разправяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разправям щяла съм да разправям щяло съм да разправям щели сме да разправяме
2 лице щял си да разправяш щяла си да разправяш щяло си да разправяш щели сте да разправяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разправял щяла съм да съм разправяла щяло съм да съм разправяло щели сме да сме разправяли
2 лице щял си да си разправял щяла си да си разправяла щяло си да си разправяло щели сте да сте разправяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разправял бих разправяла бих разправяло бихме разправяли
2 лице би разправял би разправяла би разправяло бихте разправяли
3 лице би разправял би разправяла би разправяло биха разправяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-п-ра-вяй раз-п-ра-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ра-вян
непълен член раз-п-ра-вя-ния
пълен член раз-п-ра-вя-ни-ят
женски род раз-п-ра-вя-на
членувано раз-п-ра-вя-на-та
среден род раз-п-ра-вя-но
членувано раз-п-ра-вя-но-то
множествено число раз-п-ра-вя-ни
членувано раз-п-ра-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ра-вял
непълен член раз-п-ра-вя-лия
пълен член раз-п-ра-вя-ли-ят
женски род раз-п-ра-вя-ла
членувано раз-п-ра-вя-ла-та
среден род раз-п-ра-вя-ло
членувано раз-п-ра-вя-ло-то
множествено число раз-п-ра-вя-ли
членувано раз-п-ра-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ра-вял
женски род раз-п-ра-вя-ла
среден род раз-п-ра-вя-ло
множествено число раз-п-ра-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ра-вящ
непълен член раз-п-ра-вя-щия
пълен член раз-п-ра-вя-щи-ят
женски род раз-п-ра-вя-ща
членувано раз-п-ра-вя-ща-та
среден род раз-п-ра-вя-що
членувано раз-п-ра-вя-що-то
множествено число раз-п-ра-вя-щи
членувано раз-п-ра-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-п-ра-вяй-ки

Връзки